Майстор в прелъстяването и лъжкиня под наем. Казали сме си каквото сме имали за казване, затова по същество. Частно представление в първата истински студена есенна нощ. За първи път се прегръщаме. От студ.
- Не можеш ли просто да ми каже...

С вкус на бяло вино и малини по никое време. С действие на цианкалий. Абра-кадабра, това помежду ни да изчезне веднага и никога да не е било! Абра-кадабра-сим-салабим! Но не изчезва. Остава между нас. Доближава ни един към друг (още, още...

„Б като името ми”, казва той. „Б като името ти”, казвам аз и си мисля колко варианти имам още, колко имена.
Въздушен коридор за свободно летене. В първата полунощ на ноември. За трети път сме сами и целият свят е ...

Защото всички посоки са изчерпани,
но още не са измислени нови.
Защото пътищата се измориха от мен,

После дълго сме се притискали един в друг. В лилавия възел на нощта. Развързвал е с големите си бели пръсти панделката на гърба ми. Шепнел ми е думи, които не бива да знам, и от това те са звучали още по-изящно. В мрака. Зад спуснатите п...

Казва, че повече не може да стои далеч от мен.
Казва, че стаята мирише на розмарин и теменужки от мен.
Казва, че ще съблече всичко от мен.

През нощта в петък.
В планината.
Вали.

Можех да събера всичко за него в чантата, с която пътувам (защото, за щастие, още не всичко беше за него) и да тръгна. Пристрастена не толкова към него, а към себе си, каквато съм с него, можех набързо да пререша. Изкушението ме гъделичк...

Бях измислила всичко, не се сетих само, че ще ми изпраща цветя. Пълни празната ми спалня с букети, а всъщност единствено присъствието му би могло да я изпълни. Отварям кутията с панделките от букетите. Музеят на неговото отсъствие. В нач...

С погледи, невинни като детски усмивки, казвам каквото не мога да изрека с думи. От думите ме е страх – с тях е било лъгано толкова много, така безразсъдно, безсърдечно и жестоко, че повече не мога да им се доверя. Така че само с п...

Вече втора седмица пушеше неговите цигари. Въпросът беше ясен, а отговорът – тютюнът им е по-сладък. Но отговорът не беше ясен или поне не беше искрен. Твърде дълго беше правила каквото иска, както иска и когато иска. А сега не мож...

Колко пъти съм напускала някого. Най-често себе си. Тялото си. Мислите си. Сънищата си. Всеки път завинаги. Всеки път с присъщата ми категоричност, че повече няма да се върна. Отказвала съм се от толкова много неща. Разделяла съм се с то...