Отпивам глътка от кафето, а той мълчи, понеже има да ми казва нещо трудно и не знае как да започне. Аз зная как ще завърши и преглъщам карфици.
В стаята оживялото огледало ми показва каквото си иска, а не каквото искам аз. Отразява, че то...

Дълго го отлагах. Всъщност толкова дълго, че пиша върху последния лист от бележника си. Исках да съм добре, но август преваля. Все по-рядко те споменавам, но постоянно мисля за теб. Връщам се към нашите среднощни разговори. Спомням си ка...

Един по един всички се разотишли. Останали само те. Сами с мълчанието си. Мислено го нарекли умора, но знаели, че умората никога не е толкова тръпчива и плътна като вкуса на узряла дюля. Той налял уиски в две чаши и й подал едната. Безмъ...

Абракадабра и да изчезна. Клечки слама в косата ми. Бих могла да измисля съвсем разумно обяснение за появата им или да призная, че бях неразумна. Че той и аз се целувахме цяла вечност в една купа сено, в една плевня, в един свят, който в...

Пускаме хартиени лодки в езерото. Преструваме се, че желанията, които им измисляме, ще се сбъднат. Преструваме се, че лодките ни няма да потънат при най-деликатния повей на вятъра. Нито дори при буря. Преструваме се, че сме щастливи. Оби...

Зад рамото му – погледът ти. Мен ли гледаш или някоя зад рамото ми? Напряко през салона, през масите – дръзки и настоятелни твоите „няма толкова тъмни” очи. Правят с мен каквото си поискат – събличат ме и ме...

1.
Вечеряли на масата до прозорците, когато тя се засмяла в лицето му. Така се засмяла, че той нито можел да чуе смеха й, нито да го види. Можел само да го почувства как извира от гърлото му. Нейният смях. Била щастлива. И хубава. Била не...

Ако отново те повикам или те подмамя да тръгнеш по стъпките ми, бягай надалеч. Ако посегна да те погаля, отблъсни ме. Не ми позволявай. Нежността ми е сол в раните ти. Ако ти заговоря, не ме слушай, не ми вярвай. Аз нямам утре. Имам само...

Едно ще ти поискам и после няма. Бъди ми маточина – да стрия едно листенце в дланите си и целият свят да замирише на лимон. Бъди мента, мащерка и розмарин. Искам ръцете ми, коленете ми, стъпалата ми да прошумолят, когато ме докосне...

С пръсти във въздуха. Показваш ми твоето небе. Показвай ми още. Нищо, че не мога да видя. Изсипвай го в дланите ми като шепа малини.
Ягодите бяха сладки, нали?
Много сладки. Тихо. Ще задържа ръцете си така. Разтворени и притиснати една в ...

Наближава онова време от годината, когато не мога да мисля за нищо друго. Незабелязан от всички други, освен от мен, между пролетта и лятото ще се промъкне сезонът на вината. Познавам се добре и зная, че отново ще потъвам в бездънната ск...

Цирк, в който никой не се смее, но палячото упорито продължава със своето представление. И колкото повече напредва, толкова по-истински стават нарисуваните върху лицето му сълзи.
Има смели жени. Жени, които биха рискували всичко в името ...