„То не е само звезда от устни
Кръжаща целувка
В мрака на кръвообращението

Задавах си този въпрос хиляди пъти. Отново и отново, докато накрая достигнах до същината на въпросите помежду ни. Те всъщност не са, за да получим отговор. Не търсят причинно-следствената връзка, а просто местенце, на което да стъпи душа...

На един дъх прочетох недописаниците си. Възнамерявах да завърша поне една история – зная, те са ме чакали да се върна при тях и да ги разкажа, зная колко е мъчително да чакаш. Опитах, но нищо не се получи. Казах си, че не им е дошл...

Щастие.
Това е, когато пътуваме заедно през нощта, и не ни интересува нито къде отиваме, нито кога ще пристигнем.
Когато пътуваме през деня и ни се струва, че е нощ.

„Искам да те видя” се събуди току-що. Лениво се изтяга вътре в мен и се прозява. Макар да е сънено още, много бързо успя да измести всичко останало. Улавям се, че все поглеждам крадешком и залитам към „просто така се сл...

Ти каза някога, че сънищата са с цветовете на одеялото, с което ги завиваме. Тогава през изминалата нощ трябва да съм сънувала черен сън с оранжеви линии.
Спомням си едни чугунени куполи, които се издигаха над мен и по които бяха завързан...

Не знам къде са нощували тези усмивки. Не знам дали ги е събудила аларма рано тази сутрин или са се успали. Не знам дали са си измили зъбите, докато са били още съвсем сънени, или първо са закусвали и са пили кафе, изчаквайки го да проче...

Демонтаж на мебели, в които сме спали един до друг. Прегръщали сме се. Ти спарваше вода за чай и за кафе рано сутрин. Увити в бели халати, пушехме един срещу друг и си говорехме. Масата помежду ни винаги беше свидетел на кратките разправ...

Запалвам поредната стълбищна любов. Докато си поемам дозата през филтъра, който си въобразявам, че намалява приема на отрова, си мисля, че няма да успея да ги откажа. Не защото са ми по вкуса и не защото приличат на стридите, на които ос...

„Мила моя, аз отново съм в Рим и отново съм пред Фонтани ди Треви. Слънцето всеки миг ще залезе, но никой от насядалите наоколо събирачи на залези не изглежда засегнат от скандалната краткост на времето.”
Приседнала на стълбит...

Искам да ти разкажа една история. На теб. Да, точно така, на теб. На теб, защото не зная причините ти да я четеш, нито ти знаеш моите да ти я разказвам. Така някак си чувствам, че ние продължаваме да си бъдем все толкова непознати един н...

Виж ни. Вишни в шоколад. Скришни мисли в съботния следобед.
„Обичаш ли вишни”, питам те, но не чувам отговора, защото един друг мъж се появява изневиделица в мислите ми и със смеха си го заглушава. Повдигаш ме, за да седна вър...