Знаехме, че любовта не може да бъде нищо друго, освен няколкото думи, които незабелязано си разменихме в суматохата. Знаехме, че навсякъде я следват верните й лакеи (дали не им принадлежеше всичко?) – няколко целувки в колата му и ...

Както преди се срещаме на улицата. Всичко между нас си е същото, само улицата е друга. Онази беше по-интимна – прозорците и терасите нямаха представа какво се случва под кичестите корони на кестените, а там, долу, независимо какво ...

Не съм готова още да направя това. Никога няма да бъда.
Разкажи ми, искам да почувствам, молиш ме ти.
Тъмно е. Толкова е тъмно, че можеш да го видиш само под клепачите си. Страшно е. Толкова е страшно, че можеш да преминеш, само ако уловиш...

Снощи започна така – коварният план как да не се срещнем ни срещна по средата на празния лист. Този празен лист бях измислила да използвам по съвсем различен начин, защото имах послание не към него, а към света. Посланието дълго тъ...

Всеки с болката си. Той е на успокоителни. Тя – на думи. Сипва вода в чашата. Подава му таблетката. Поглъща. Преглъща. Благодаря ти, мила. Мила... Поглъща. Прегръща. Навива на пръст сноп коса, пречупил оковите на шнолата. Паднал въ...