Като поръсена канела върху пухкавата пяна на млякото в чашата ми той не беше по вкуса ми. Не беше дори красив по онзи хлапашки и разбойнически начин, по който са красиви момчетата преди да се превърнат в мъже и който винаги ме е привлича...

Кроя с талк и режа внимателно с ножицата.
(Като скалпел, който оставя белези).
Боя се дали ще изпълня кройката, която е татуирана в съзнанието ми.

Поредното пълнолуние, което решително назрява в прозореца ми. Поредната нощ, в която лягам до моята нерешителност без да се докосваме. Лежа в тъмното и гледам тъмните си бедра в контраста на белите чаршафи. Трябва да призная, че харесвам...

Вече е сигурно, казвам ти и още докато го изричам, осъзнавам как животът ни така се преобърна, че залагаме само на незначителни неща. А онези, които имат значение, сега висят на хиляда невидими кукички от несигурност. Ние вече говорим са...

Питаш ме какво правя.
Ето какво.
Дресьорката на лъвове напуска забързано клетката, преди адреналинът й да я обездвижи и да стане жертва на хищника. Малката сива мишка се свива в ъгъла на стъкленицата, примирена с експерименталните преспект...

За нас говорят, че сме си били един на друг любими. Това никога не беше. Говорят също, че си идвал по тъмно да ме видиш. Това също никога не е било. Казват, че си гледал мен, както не си поглеждал друга. Че си ми направил чай, обелил си ...

Можех да бъда ъгълът на стаята. Меден листопад, носен от вятъра по пътя, по който той непременно ще мине. Архитектурен елемент, който ще погали погледа му. Можех да съм една от онези непрогледни планински нощи, в които въздухът е пропит ...

Слушам песента. Нали се сещаш - онази песен, която слушахме, когато всичко предстоеше. Гледам и снимките, които си направил оттогава. Само тъга ли навях на сърцето ти? Толкова много тъга откривам в самотните ти фотографии, че ми се струв...

Откривам неща за себе си, които винаги съм знаела - просто сега ги осмислям. Бозайник съм. И това означава много повече от простата физиологична изобретателност, че имам дробове, а не хриле. Снощи минах през подлеза на Орлов мост, където...

С изненада откривам, че на клавиатурата ми няма undo. И сега какво? Детето в мен го обича невинно. Жената в мен го желае незадоволимо. Приплъзвам се като хладна змия по тънкото острие на инстинктите му. Изкушение ли е думата, която търся...

Аз не съм от онези момичета, чиито снимки можеш да носиш в портфейла си - искам да ме помни. Не искам да ме заведе до карираните си чaршафи и да ми каже "Това легло е твое" - искам да ми подари зелена трева, оставена да извирее до колене...

Сутринта ICQ Welcome screen позиционира живота ми в поредната статистика - 96% от нещата, които правим всеки ден, отнемат 8 минути. И предполагам, че за около 8 минути обмислях това твърдение. 8 минути коремни преси сутрин в търсене на т...