Дълго го отлагах. Всъщност толкова дълго, че пиша върху последния лист от бележника си. Исках да съм добре, но август преваля. Все по-рядко те споменавам, но постоянно мисля за теб. Връщам се към нашите среднощни разговори. Спомням си ка...

Един по един всички се разотишли. Останали само те. Сами с мълчанието си. Мислено го нарекли умора, но знаели, че умората никога не е толкова тръпчива и плътна като вкуса на узряла дюля. Той налял уиски в две чаши и й подал едната. Безмъ...

Абракадабра и да изчезна. Клечки слама в косата ми. Бих могла да измисля съвсем разумно обяснение за появата им или да призная, че бях неразумна. Че той и аз се целувахме цяла вечност в една купа сено, в една плевня, в един свят, който в...