Последната ми история е за Добруджа. Обичам я тая житена земя, от нея е омесена душата ми. Спомням си, бях дете, когато баба ме научи, че на пшеницата й трябва дъжд. А в Добруджа все не вали. Жените пеят с гърлените си гласове да викат о...

Преди теб обичах само осезаемите неща. Неща, които можех да докосна, да вдъхна, да вкуся. Обичането беше свързано с притежаването. Само че за да се влюбвам в теб никога не ми беше необходимо присъствието ти. Нито за да те разлюбвам толко...

Отпивам глътка от кафето, а той мълчи, понеже има да ми казва нещо трудно и не знае как да започне. Аз зная как ще завърши и преглъщам карфици.
В стаята оживялото огледало ми показва каквото си иска, а не каквото искам аз. Отразява, че то...