Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.08.2009 16:24 - Твоята мечта, сънувана от мен
Автор: slynchova Категория: Лични дневници   
Прочетен: 834 Коментари: 3 Гласове:
1

Последна промяна: 21.08.2009 17:27


Онази къща, там някъде, на френското или испанското крайбрежие (вече не помня)... Всяка вечер, преди да заспя, я сънувам. Ще ме попиташ навярно как и защо. Ще ти отговоря навярно, че за всичко е виновно дяволчето Фют. Защото то първо заговори с гласа ти колко сме щастливи там, събуждайки се едновременно в огромното пухкаво легло. Не мога да не ти призная, че това беше най-съвършеното легло, в което някога съм спала. Може би защото имаше приказно красив балдахин. Или просто защото беше нашето легло. Особено ми харесваше това, че трябва да се превъртя три пъти, за да стигна до твоята половина, в която иззад книгата ме приласкаваше усмивката ти и ме караше да вярвам, че слънцето е направено от целофан и всъщност само мързелува по цял ден, отразявайки сиянието на твоето безгрижие. После лениво разтваряхме дървените сенници на прозорците, за да видим океана и белия пясък. Утринният вятър милваше голите ни рамене, докато на терасата си измисляме какво ще правим през деня. Ти носеше стъклената кана с кафето и аз ти наливах в чашата точно толкова, колкото обичаш. С ето толкова мъничко мляко. С ето толкова мъничко захар. С ето толкова мъничка лъжичка с жълто пластмасово цвете на върха разбърквах и оставях чашата пред теб с ето толкова мъничка усмивка. Къпехме се заедно в банята, от прозореца на която се вижда целия океан. Не, недей да спориш с мен като неразумно дете – наистина се вижда чак до канадския бряг. Ти решеше мократа ми коса, докато няма нито едно възелче.   Не знам дали помниш, но точно там, в задрямалите следобеди, когато нетърпението на вечерта започваше съвсем леко да проличава върху небето, решихме, че ако е момиче, ще е Яна. Ти го предложи. Аз го харесах от първото произнасяне. Беше като танц с боси стъпала върху топлия и ласкав пясък. Като мелодия на вълна. Като нежна въздишка. Като всичко, за което сме мечтали, събрано на едно място и в три букви. Ярък пламък, носталгия и алени бузки. Тогава облякох дългата сатенена рокля с бледи цветя и гол гръб, за която ти каза, че те разнежвам неистово, когато купувам дрехи, които не са подходящи за никъде. Че това е една от моите неустоими нежнотии. Е, тази рокля се оказа подходяща за повода. За него и за нищо друго. Тичах с нея нагоре по стълбите, за да си сложа една гривна. Когато влязох в спалнята и извадих кутията с гривните ми, си обещах, че един ден ще ги подаря всичките на Яна. И се усмихнах на себе си, на нея, на теб. На къщата, защото тя ни отведе там. И тя първа чу нашата тайна.   Повече няма да се върнем там. Но недей да тъгуваш за всичко неизживяно, което сме заключили в къщата. Тя ще разказва за нас тримата на всички, които отидат. И те ще откриват само нашите следи. Навсякъде. Предметите, вещите там са направени от нашите отпечатъци. Дори по мокрия пясък още личат стъпките ни. Ще ме попиташ навярно откъде знам. Ще ти отговоря навярно, че всяка вечер, преди да заспя, ги сънувам.

Р.
21 август 2009


Тагове:   мечта,


Гласувай:
1



1. afala - Залужаваш
21.08.2009 20:01
Целувки с неубозданата сладост на капчици мед.
цитирай
2. slynchova - Не знам какво да кажа, освен че ме ...
21.08.2009 20:25
Не знам какво да кажа, освен че ме трогна много
цитирай
3. анонимен - razkoshna,
22.08.2009 03:25
tazi tvoja neverojatna sposobnost da useshtash sveta po-intenziven i mnogo po-bogat ot kolkoto go vyzpriemat ostanalite....tova e rjadyk talant i tochno toj she ti pomogne da da sledvash pytechkata na jivota ne zavisimo kakvo se sluchva. obicham te.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: slynchova
Категория: Лични дневници
Прочетен: 218941
Постинги: 192
Коментари: 350
Гласове: 1352
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031