Има болки, които минават. С целувка. От дума. Когато ги споделиш с много близък човек. Или с напълно непознат. Болки, които времето лекува. Болки, които минават с появата на други болки. Или от щастие. С воля. На инат дори. Болки, за които са измислени лекарства. Болки, които се успокояват от билки. Болки, които само ужасната самота може да излекува. Такива, които единствена мама успява да утеши. Има неутешими болки, които лютят и парят, но после оздравяват от мечтата повече никога да не боли. Болки, които спират да болят или остават без значение в мига, в който почувствам лудостта и блаженството да бъда безмозъчно твоя.

Има и болки, които не минават. Цял живот. Тази е такава. Няма да преболи, нито ще заздравее. Ще я има винаги, докато ме има и мен. Ще е вътре в мен. Ще живее чрез мен. Всеки път, когато ме погледнеш, ще я виждаш. Когато ме целуваш, тя ще е горчивата жилка. Когато ме докосваш, ще я усещаш. Когато влизаш в мен, тя ще те посреща на прага.

Остави всичко, както е. Разхвърляно. Нека тази вечер не подреждаме и не се преструваме, че има някакво значение дали е подредено или не. Донесъл си ми цветя. Няма да ги потопя. Нека увехнат. Купил си ми подаръци, които ако започна да разопаковам сега, нощта няма да е достатъчна. Няма да започвам. Нека останат така. Не се събличай тази вечер. Не събличай и мен. Нека виновните ни тела бъдат наказани. Не светвай лампите. Тази вечер в нашия дом няма светлина. Не ми пускай моята музика. Нито твоята. Нека тази вечер е тишина. Не ми казвай нищо. Нека не измисляме имена за това. То има име.

Нека тази вечер направим път на болката. Нека се извиси над всичко. Нека погълне всичко във вакуума на чудовищната си празнота. Нека бушува и руши навсякъде. Тя няма да отмине, така че нека тази вечер бъде непобедима. От утре ще се уча да я овладявам и подчинявам. Ще подредя, ще потопя цветята, ще разопаковам подаръците, ще се съблека, ще пусна слънцето да ме огрее, ще слушам нашата музика и ще имам мечти, страхове и живот, който да живея, измисляйки имена за всичките си мечти и страхове.

Но нека тази вечер се отдам изцяло на болката така, както съм се отдавала само на теб. Нека бъда безмозъчно нейна. Нека това е нейната вечер. Нейната победа. От утре ще се уча да я побеждавам. Цял живот.

Р.
15 септември 2009

i ti si usmixvam...

Коментарът е -- без коментар!
ако се опитам -- сигурно е:
няма да е на място,
може би утре или....
.........................
сърдечни поздрави и :)

И как така ще се учиш да побеждаваш любовта...!?

хх