Игра, в която последната ми дума за някой е първа.

Първа като сутринта, в която осъмвам в сняг, какъвто повече никога няма да завали. Честит първи сняг, прошепва ми някой, преди да се събудя. Бързо ставам и поглеждам зад завесите... Толкова пухкав, чист, нежен и бял.

Бял като любимите на някой порцеланови лъжички за мед и като каничката с млякото.

Млякото, което от целувки, целувки, целувки изгубва търпение и изкипява и за което беше извадено ренде, уж за да настърже шоколада на стърготини, но дали преди или след чая...

Чаят, който винаги ми се е искало да попаря в чайник от онези, дето пеят рано сутрин на котлона като градски петли и са пъстри.

Пъстри като сутрините, обгърнати от спокойствие, усмивки, тишина и аромат на канела, портокалови корички и ментова пяна за бръснене.

Бръснене, което започва, докато правя сок от ябълки и моркови, и завършва съвсем неочаквано с целувки, целувки, целувки, изкипяло мляко и смях.

Смях, който изкипява като мляко и се разлива от каната и чашите с червени плодове и златни листа, недочакал шоколадовите стърготини и изпреварил събличането на пижамата.

Пижамата (една широка мъжка риза с цветя отвътре на яката и къси панталонки), която е толкова красива, че с нея можеш да отидеш навсякъде. Къде например, казвам през смях. Ами например на бал или пък на пътешествие с кораб, до Луната, в Рим, от другата страна на днес, в картина на Моне и, разбира се, също на коленете ми. Къде избираш, казва някой през смях. Последното, отговарям плахо.

Плахо като надничането на някой в банята, докато се гримирам, и разучаването с любопитство какво съдържа черното флаконче, златното бурканче и кръглата кутийка. Изненадващо някой получава по носа  мацване с фон-дьо-тен, трие се сърдито и огледалото отразява заслепяващо сияние от обич.

Обич – това е, когато с часове някой се преструва, че изважда от под ноктите ми разни желания, които трябва да се изпълнят незабавно и които все са целувки, целувки, целувки...

Не ми се играе повече, не ми е интересно. Нещо липсва. Или някой.

Някой, определено.
(ти си наред)
:-)

Определен някой :о)

Някой липсващ.
:-)

Липсващите истории за разказване, отговори на въпросите ми, намигвания, прибиране на ръце в ръцете, снеговалежи, смеховалежи, признания, гушки, вечности, многоточия...

Многоточията оставят вратата отворена...
:-)

Отворените врати скърцат и тръпнат в очакване на вятър или на нечие завръщане.

А всяко завръщане е едно ново начало.

Krasivo....prilicha mi na ljubovno domino ot dumi...

O6te li lipsva...??
Ne si igrai s dumite ,za6toto te porajdat novi..ili sabujdat stari..4uvstva!!
Pzdravi!:)))