Постинг
09.02.2013 14:19 -
Под моста
Автор: slynchova
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2404 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 09.02.2013 14:28
Прочетен: 2404 Коментари: 1 Гласове:
1
Последна промяна: 09.02.2013 14:28
Небето надвисна над нас черно като калай. Като сляп барабанчик дъждът барабанеше неравномерно по замъглените стъкла и сливаше светлините на отсрещната бензиностанция в едно неоново жълто петно. „До сутринта ще го обърне на сняг”, каза той. Петното се отразяваше в очите му и проблясваше като стоманено острие всеки път, когато погледнех натам. Приличаше на вълк и аз почувствах, че трябва да се страхувам от него. Почувствах, че той ще счупи нещо, което после и господ не може да залепи. Затворих очи и се притиснах в гърдите му, така както човек се гмурка в тъмни води, без да знае къде е дъното. Само че аз знаех къде е. Това беше дъното.
Дори някак той да ме заобичаше, аз никога нямаше да го обикна.
09.12.2012
Дори някак той да ме заобичаше, аз никога нямаше да го обикна.
09.12.2012
Търсене
За този блог
Гласове: 1352
