Постинг
03.07.2013 18:09 -
Денят на бялото цвете
Все мен гледа, а вижда все нея. Нея. Нея. Все нея. Носи ме на ръце из стаята и ми шепне, че съм бяло цвете, но отсега нататък, когато мисли за бяло цвете, повече никога няма да мисли за мен. Ще мисли все за нея. За нея крайпътните макове през май ще разъфтяват неистово алени, защото все тя ще пътува заедно с него. За нея устните му ще са сладки като марципан с бадеми, защото все тя ще притежава неговите целувки. За нея слънцето ще залязва по-бавно, защото все тя ще наблюдава златните отблясъци в очите му, докато мечтаят заедно. За нея всяко легло ще е като копринен облак, защото все до него ще заспива. Откраднала всички мои дни, сега тя е неговият празник. Навярно седи с кръстосани крака в скута му и изтрива със смеха си и с бърборенето си последните следи, останали от мен в паметта му.
И той забравя. Забравя нашата любов. Забравя, че ми обеща да не забравя. Милва я, както е милвал мен. Носи я на ръце из стаята и й шепне, че е бяло цвете. Обещава й същото, което обеща на мен.
15 май 2013
И той забравя. Забравя нашата любов. Забравя, че ми обеща да не забравя. Милва я, както е милвал мен. Носи я на ръце из стаята и й шепне, че е бяло цвете. Обещава й същото, което обеща на мен.
15 май 2013
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1352
