Сватбен букет от лавандули и тържествени обети, които младоженците ще си посветят пред няколко свидетели. Присмивах се на идеята. После ми беше досадна. А накрая ме вдъхнови да ти напиша обет.

Ще те обичам още.
Още дълго.
Още много.
Когато нашият палав Никола или нашата прекрасна Яна се появи на този свят, ще обичам него или нея ето толкова мъничко повече от теб, но дори и тогава ще те обичам още.
Още дълго.
Още много.
Казаха ми, че си казал за мен – никога не съм вярвал, че ще обичам така, че изобщо съществува такава обич. Нарекъл си ме приказно красива. Все неща, които никога не изрече пред мен. Все неща, които винаги съм откривала в погледа ти. Ами аз колко неща не съм ти казала. Дали си ги открил в погледа ми?
Заричам се да ти разказвам още.
Още дълго.
Още много.
Заричам се да пътувам повече, но винаги да се връщам при теб.
Заричам се да чета повече, но винаги да пиша за теб.
Заричам се да не си създавам кумири, но винаги да вярвам в теб.

Без букет от лавандули ти посвещавам тържествения си обет пред всеки, който ще прочете това. Ти ме научи да вярвам в „завинаги”. Промени ме до неузнаваемост и сега завинаги съм различна. Направи ме силна и недосегаема, свежа като пролетно утро и нежна като коледна нощ. Отключи ме и ключът прибра в сърцето си. Завинаги. Ти направи така, че обичта ни да е завинаги. Ти и аз сме завинаги. А завинаги е още дълго, още много завинаги.

Р.
30 юли 2009