Това е една нелюбовна история, защото в нея се разказва за мен, каквато бях после.
 
Гледах как старецът гонеше гарваните от оградата и как те кацаха отново и отново така, както отново и отново се връщат в сънищата ми. Непобедими като проклятие. Проклет да си, че ме остави на тях. Проклета да съм, че стоя така, сякаш те чакам да се върнеш. Всъщност отдавна не чакам теб. И никого.
 
Друга на мое място щеше да направи живот от това. Аз не успях. Не се оказах друга. Оказах се себе си. Отказах се от себе си. Исках да съм друга, но други няма. И теб те няма. Чувствам това така, сякаш кръвта ми ще спука кръвоносните съдове и ще избие през черепа.
 
Тялото ми, мозъкът ми, сърцето ми отказват да осъзнаят. Продължават да бъдат с теб. Не знаят как да престанат. И това продължава да бъде все същата любовна история. Не зная как да престана...
  
Девет от безкрайността без тебе