Постинг
26.09.2009 15:29 -
Абстиненция
Автор: slynchova
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1245 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 26.09.2009 23:07
Прочетен: 1245 Коментари: 3 Гласове:
3
Последна промяна: 26.09.2009 23:07
Най-евтиният мотел. Най-скъпата стая. С надценка заради мърлявото прелюдие към секс, наречено дневна. По времето, когато се е свечерявало и атмосферата е ставала все по-приглушена, а вехтият мокет – все по-приемливо безцветен, дори не съм предполагала, че ще прекарам нощта тук и с него. Тогава още съм мислила, че не просто в този град, а в този свят, няма едничка стая и едно легло, в което можем да бъдем заедно.
Той каза, че при други обстоятелства никога не би ме довел тук, и аз разбирах това точно толкова кристално, колкото кристално разбирах и че обстоятелствата не са други, нито е възможно да бъдат други. Отговорих, че за човек, прекарал последните няколко нощи на задната седалка на колата, това легло е наистина прекрасно. По-прекрасно може да бъде само, ако и той легне в него. И той го направи. И мен не ме интересуваше дали го прави за себе си, за мен или за нас. Не ме интересуваше дали вярва, че изобщо нещо може да бъде направено за нас. Каквото правеше, оставаше тук, защото не просто в този град, а в този свят, няма едничка стая и едно легло, в което можем да бъдем заедно.
Лежахме потни един до друг и мълчахме дълго. Не зная за какво е мислил той. Аз мислих, че повече от всичко исках да го направя щастлив, но това не беше начинът. Беше най-лошият ми избор. Най-голямата ми грешка. Най-прекрасната ми грешка също. Сега вече никой от нас не можеше да бъде щастлив, защото имахме своите неподозирани от никого спомени. Те бяха новият порок. Наркотичният глад, който ще ни отвежда все по-често до онова, което все по-рядко ще се връща към нас.
Кристално разбирах, че проблемът не е в това, че не просто в този град, а в този свят, няма едничка стая и едно легло, в което можем да бъдем заедно. Кристално разбирах, че ние не можем да бъдем такива, каквито трябва да сме, за да бъдем заедно. Кристално разбирах какво предстои.
Р.
без дата
Той каза, че при други обстоятелства никога не би ме довел тук, и аз разбирах това точно толкова кристално, колкото кристално разбирах и че обстоятелствата не са други, нито е възможно да бъдат други. Отговорих, че за човек, прекарал последните няколко нощи на задната седалка на колата, това легло е наистина прекрасно. По-прекрасно може да бъде само, ако и той легне в него. И той го направи. И мен не ме интересуваше дали го прави за себе си, за мен или за нас. Не ме интересуваше дали вярва, че изобщо нещо може да бъде направено за нас. Каквото правеше, оставаше тук, защото не просто в този град, а в този свят, няма едничка стая и едно легло, в което можем да бъдем заедно.
Лежахме потни един до друг и мълчахме дълго. Не зная за какво е мислил той. Аз мислих, че повече от всичко исках да го направя щастлив, но това не беше начинът. Беше най-лошият ми избор. Най-голямата ми грешка. Най-прекрасната ми грешка също. Сега вече никой от нас не можеше да бъде щастлив, защото имахме своите неподозирани от никого спомени. Те бяха новият порок. Наркотичният глад, който ще ни отвежда все по-често до онова, което все по-рядко ще се връща към нас.
Кристално разбирах, че проблемът не е в това, че не просто в този град, а в този свят, няма едничка стая и едно легло, в което можем да бъдем заедно. Кристално разбирах, че ние не можем да бъдем такива, каквито трябва да сме, за да бъдем заедно. Кристално разбирах какво предстои.
Р.
без дата
Na tozi svqt vinagi 6te ima edna staq, edno leglo,koeto te o4akvat i tova e pristanat na tvoqta du6a,dostignala svoeto ravnovesie,svoq mir i pokoi.6te go nameri6 edin den...Badi 6tastliva.Radvai se,4e te ima...
цитирайима го----- такова,
необяснимо щастие...,
има такава ''стая''у всеки...
.....поздрав,омайнице!
цитирайнеобяснимо щастие...,
има такава ''стая''у всеки...
.....поздрав,омайнице!
благодаря ви :) дано винаги има една стая и едно легло за любовта на хората, да се подслони, да отмори, да се разлее...
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 1352