Книга на дните :: (Не)деля

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

03.07.2013 18:22 - (Не)деля

Автор: slynchova Категория: Лични дневници

Прочетен: 1031 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 18.08.2014 21:00

Бих искала да знам дали ще ме последваш, когато отпътувам оттук. Не разчитам на това и не се надявам. Просто бих искала да знам - направи го веднъж, ще го направиш ли отново... Вече простих. Забравих всички болки, с които се наранихме. Забравих всички предателства, които извършихме. Простих ти. Простих и на себе си. За тази непростима любов, която не биваше да допускаме. Простих ни, че увлечени от опасното удоволствие да играем с клечки кибрит и самоуверени, че не можем да се изгорим (не и ние), се опожарихме. Простих малиновата ни лудост, коприненото престъпление, което извършихме срещу себе си.

Стъпвам боса в босилека в градината и вдишвам дълбоко наситения му аромат, напоен с повече от двадесет часа дъжд. Мисля го. Дали ще ме последваш, дали ще бъдеш отново толкова вълшебен, както в първата нощ, в която ме целуна. Облегнат на облицовата с гранит стена над една от онези улични кутии, на които пише "Внимание! Високо напрежение". Всъщност там ли беше първата ни целувка? Не помня. Наистина не помня... Толкова дълго си забранявах да мисля за нас, че съм забулила всичко в непрогледна мъгла.

Ти отново говориш едно, а мислиш нещо съвсем друго. Изглеждаш така, сякаш преценяваш дали не е настъпило времето да се откажеш от мен. Недей. Моля те, недей. Не защото аз не мога да се откажа от теб. И не защото се страхувам да не се превърна в една от онези самотни жени, които умират заобиколени от четиридесет котки. Не се отказвай от мен заради всички онези моменти, в които бяхме наистина близки. Дори и на километри разстояние един от друг. Не се отказвай от мен заради всички онези неща, които сме си казали. Ако се откажеш, значи са били лъжа, а те не са. Нямаме нищо по-истинско от тях. Не се отказвай от мен заради ръцете ни. Когато се докосваме, те все още треперят, сякаш тялото на другия е от порцелан. Не се отказвай и заради начина, по който все още се целуваме. Без внимание към високото напрежение.

Дори и да не ме последваш, не се отказвай от мен. Остави ме да пътувам с усещането, че имам при кого да се върна. Остави ми път, по който да се върна. Гъделичкам носа ти с едно листо босилек. Ти се смееш и прогонваш всичките си страшни мисли надалеч. И отново си толкова вълшебен. Толкова, както в първата нощ.

30 юни 2013

Нагоре