Постинг
24.07.2011 13:37 -
Денят на луничките
Автор: slynchova
Категория: Лични дневници
Прочетен: 407 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 24.07.2011 13:39
Прочетен: 407 Коментари: 0 Гласове:
4
Последна промяна: 24.07.2011 13:39
Зад рамото му – погледът ти. Мен ли гледаш или някоя зад рамото ми? Напряко през салона, през масите – дръзки и настоятелни твоите „няма толкова тъмни” очи. Правят с мен каквото си поискат – събличат ме и ме галят пред очите им, докато вечерят. Старая се да не показвам, че съм забелязала, но е невъзможно да не съм и ти (надявам се, единствено ти) знаеш. Мислено начертавам контурите на полето, извън което не трябва да преминавам. Неговото рамо е моята граница. Но твоят поглед е моят магнит. Притегляш ме. Три хиляди пъти. Крадешком. От любопитство, от суета, от не мога да измисля причина… Не те познавам и не искам. Не съм такава и не искам да бъда. Обаче едно говоря на себе си, а друго говорят очите ми. Цялото ти лице е в лунички. А брадата ти навярно жули, когато целуваш. Усмихвам се. На него или на луничките ти. Никога няма да призная. А ще узная ли дали съм права за брадата? Не! Трябва да спра веднага. Колкото други като тебе са ме гледали… Не се залъгвай. Нищо не можеш да ми направиш, защото аз наистина не съм такава. Решена да ти покажа, че не ми е интересно, преставам да те поглеждам. На инат. Цяла вечност. Не спирам да гледам него и да усещам погледа ти върху мен. Ти си луд. И ме заразяваш с лудост. Ставам от масата и отивам във фоайето. Трябва да остана сама за малко, но нарочно се бавя. Не зная какво ме прихваща. Зная само, че ще ме последваш. И ето. Сега е моментът да ти кажа, че не съм такава, а мълча. Притискам се в устните ти. Цялата. Брадата ти ме жули. Цялата.
Цялата нощ след това се притискам в неговото рамо, за да се върна в обетованата земя, но не успявам да премина границата. Не си намирам място. Въртя се в чаршафите, в ожулените си желания. Броя наум овцете от кошарата, за да заспя, но на три хиляди се улавям, че броя луничките ти по спомените на пръстите ми. Цялата нощ ти измислям име.
Цялата нощ след това се притискам в неговото рамо, за да се върна в обетованата земя, но не успявам да премина границата. Не си намирам място. Въртя се в чаршафите, в ожулените си желания. Броя наум овцете от кошарата, за да заспя, но на три хиляди се улавям, че броя луничките ти по спомените на пръстите ми. Цялата нощ ти измислям име.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1352
