Поръча шейк със сложно име и неестествено розов цвят. Поръча го с непринудеността и очарованието на малко момиче (бъдеща вълшебница). Нали се сещате? Малечка, която са я пратили до магазина съвсем сама, и тя през целия път си повтаря мис...

Вън жаба някаква си (все едно)
Крещи в тъмното и влажното
настойчиво, тревожно, цяла нощ…

Ние не сме числа и това не е математика. Разбирам, че е така, в слънчевата кухня, сред разпилените по масата есенни плодове и настроения, орехи и носталгия. Потресена съм от това как е възможно да разбирам такива изключителни неща за нас...

Сякаш за една нощ вятърът беше съблякъл клоните на дървото. Стоях там и усещах неописуема тъга. Навсякъде около мен кънтеше твоята тъжна истина, че моите истории винаги са тъжни. И думите ти, че искаш да узнаеш всичко за тъгата ми, всичк...

Някога отново, но нямам представа кога, крушите на дървото отново ще приличат на кехлибарени кристали. Тогава ще се мръкне късно, но те търпеливо ще изчакат своя час, за да светят в есенната нощ. Отблясъците им ще пишат загадъчни букви в...

„Защо изобщо станах...” – мърмори той в един от онези мрачни дни, в които всичко още от предишната вечер е тръгнало наопаки. Гледа недоверчиво кафето в чашата, а после отпива и казва, че ме бива в правенето на кафе. По-...

Влюбихме се. Или поне единият от нас.
Беше неочаквано и непредвидено. Плашещо беше като екзема, която се разпростира по кожата и отвътре, навсякъде. Беше прекрасно. Безбожно и божествено прекрасно...
Внезапно целият град и целият свят бях...

Мога ли да бъда стъкло и да прозирам?
Омазана с бои и изтощена след безсънните нощи, най-сетне го доведох в нашата стая. Стояхме един до друг срещу нарисуваната стена и го наблюдавах как наблюдава морето лилави цветя със сребърни листа и ...