Зная толкова много за себе си и почти нищо за него. Ден е тук, по два го няма. Никога не съм сигурна кога говори сериозно и кога на шега. Сигурна съм само, че говори малко. Повечето премълчава. Погледът му е тъжен, дори и да не му е тъжн...

Хавлиени кърпи, ушити от слънце. Копринени погледи, желания, прегръщания. Шепоти, които гъделичкат ушните миди. Безмълвия с вкус на нар. Дъх на горчив парфюм, пропит толкова надълбоко в кожата, сякаш не е чужд. Смели, силни и ловки ръце,...