„Ако тръгнеш сега, преди полунощ ще си при мен.”
„Потърпи още мъничко.”
Мълчание върху белия лист. Мълчание в телефона, нарушавано само от натрапчивото барабанене на нечии пръсти. Другият пали цигара.

Първото кокиче ще се казва радост, защото майка ми така си е мечтала. Второто ще е за теб, понеже ти ми ги нарече. Нека третото носи името на земята, в която никне, задето много ни е дала и задето много ни е отнела. Следващото ще кръстя ...

Подпряна на лакът в леглото пиша с молива, който ми подари, върху един твой стар тефтер. Вслушвам се в гласа ти и сякаш го чувам отвътре в себе си. Звучи
като клавиши на бяло пиано
като повей на вятъра в листата на клен

Това е история стара, стара,
стара като Париж и тя…
 

Ръката му поднесе трепереща искрица към свещта и аз разбрах, че няма да си тръгна, макар че през мен препускаха всички причини на света защо не трябва да оставам. Той сведе поглед към лицето ми и ме превърна в коприна. Исках да съм кораб...

Не обичам празниците. Обичам обикновените дни. Работните дни. Изморените дни. Дни без гирлянди и фанфари, в които, потънала в мелодията на мълчанията, в тишината на гласа му и в прегръдката му, наблюдавам как в продължение на един милион...

Това тук сега и могъщото усещане, че ми принадлежи. Или мъглявите хоризонти, в които, все си казвам, ще започна отначало.
Ключът от вратата. Или куфарът, пълен с неясни желания.
Отъпканата пътека на мънички победи, които съм празнувала сам...

Малък разбойник. Непослушен за трима и невъзпитан колкото си искаш. Сополив и мръсен. Изобщо, безобразен. По цял ден кръстосваше града надлъж и шир. И кога да му стигне време за домашните… По мрак се връщаше целия в сажди и със за...

Нека тази вечер нямам име. Нека бъда само умората, само тъгата си. И ако се случи да ме назовеш, измисли ми име. Измисли ми минало. Нека само тази вечер се престорим и повярваме за през нощта, че не съм която съм, а друга. По-храбра, по-...

Докато децата, насядали по турски върху покрива, ядат череши и замерват с костилките разни слънчасали котараци в двора, ще се опре в сянката на зида, за да отпочине. Ще се загледа в оголения като прясна рана хребет и ще си спомни за море...

Морето пресъхна и там, където нашата привързана лодка чакаше, сега е само гола диря от коритото върху пясъка. Не забравих – дали защото не се случи или защото беше незабравимо… Всичко помня. Белите паяжини от люспички сол по...