Зная какво прави той. Опитва се да ме изтръгне от мислите и желанията си. А аз не го пропъждам от своите. Оставям го да вилнее вътре в мен като пролетна буря. Позволявам му да затръшва вратите ми и да чупи прозорците.
Тази нощ всички такс...

Като нощи без сънища или като сънища без нощи срещите ни са неправдоподобни. Все когато е най-неподходящо да се срещнем. Все когато вали. Все когато закъсняваме за другаде. Всеки би помислил, че просто не ни е писано, но аз това неписано...

Живееш на другия край на света или на другия край на моя свят. Тази нощ няма никаква разлика. Всички разстояния са еднакво далечни. Твоята улица и Африка. Посоки, които не съществуват. Тази нощ теглилките на везните ми са ужасни разлюлен...

Ненаситна като люляков храст, копнеещ за прашния следобеден дъжд, който от мързел вали на пресекулки, искам да спя с него в дълбокото деколте на тази портокалова нощ и хиляда и триста пъти да забравя значението на всички думи. Отново кръ...

"Понякога умираме под кожата
невидимо сами
за близки и за чужди.

Обещанията бяха евтини като хотелите. И уютни. Облаци от египетски памук и докато лежах в тях, беше невъзможно да узная, че не можем да останем тук завинаги. Живеех в парче небе, отразено някъде в морето на Соренто, и правех любов с теб....

 „Огледалата сънуват цял ден.
Сънуват нас.
Сънуват ни от другата страна.”

Можеше да е писмо до друг, само че не мога да си спомня никой друг. Помня само теб. В градината на църквата. Разтваряш ръце към мен да ме прегърнеш. Смееш се твърде високо. Стискаш ме твърде силно. Обичаш ме твърде осезаемо. Толкова годи...

Искам още веднъж въздухът неистово да замирише на буря. Да се втурна към простора да прибирам прането под първите тежки и бързи дъждовни капки. Звънливият смях и чуруликането на децата от махалата да се намокри, тичешком по пътя към суши...

На есента най-много й обичам хризантемите и това е. Обичам да си затварям очите и да ги оставям да миришат в целия ми свят. На слънце и на студ. На съкровища, скрити във второто чекмедже на бюфета под белите трапезни кърпи. На домашни сл...

Последната ми история е за Добруджа. Обичам я тая житена земя, от нея е омесена душата ми. Спомням си, бях дете, когато баба ме научи, че на пшеницата й трябва дъжд. А в Добруджа все не вали. Жените пеят с гърлените си гласове да викат о...

Преди теб обичах само осезаемите неща. Неща, които можех да докосна, да вдъхна, да вкуся. Обичането беше свързано с притежаването. Само че за да се влюбвам в теб никога не ми беше необходимо присъствието ти. Нито за да те разлюбвам толко...